Поезия
Мечтите нямат цензура.
Те светят в синкава прозрачност.
И защо пък да не яхнеш вятъра,
вместо да седиш и плачеш?
Н.Вапцаров
Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих шега,
венчах за земната истина свята,
но тя увенча ме с рога..
Хр.Смирненски.
Във песъчинката света да зърнеш!
Небето във поле от ечемик.
Безкрая в шепа да обгърнеш,
а вечността - в един еднинствен миг!
У.Блейк
И пак тръгни
Когато си на дъното на пъкъла.
Когато си най – тъжен, най – злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнее в тези две очи,
Сам слънце си създай и от лъчите му
С последния до него се качи.
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени,
От всички свои пътища прерязани
Нов път си направи и пак тръгни.
Трънлив и сляп е на живота ребуса.
На кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
Единственно така ще го решиш.
Дамян Дамянов
Не ме искай.Само минавам
Ураганно..Причинявам щети.
След мен е потоп и удавяне.
Не тръгвай.Аз нямам следи.
Не ме викай.Още съм вятърна
Шумоляща и дива в листата.
От бури за теб съм изпратена
Гръмотевици нося в Душата
..от нета..
И ни шашна… Уби ни… Направи ни луди… И смешни…
Тази черна любов… Тази яростна и безобразна…
Тази сляпа любов… Тази дива любов… И омразна.
Не, не исках аз тази любов, тази приказка бяла…
И години… години… години… И няма раздяла…
Недялко Йорданов
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен и злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани,
нов път си направи и пак тръгни.
Светът, когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
Дамян Дамянов - See more at: https://truden.com/article272.html#sthash.MHHej4rt.dpuf
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен и злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани,
нов път си направи и пак тръгни.
Светът, когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
Дамян Дамянов - See more at: https://truden.com/article272.html#sthash.MHHej4rt.dpuf
И пак тръгни
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен и злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани,
нов път си направи и пак тръгни.
Светът, когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
Дамян Дамянов - See more at: https://truden.com/article272.html#sthash.MHHej4rt.dpuf
Topic: Поезия
Не са намерени никакви материали.